Земетресенията са едни от най-притеснителните и същевременно все така непредсказуеми природни явления. Знаем, че те се дължат на размествания на тектонските плочи. Това са литосферни плочи, които изграждат земната кора и са в непрекъснато движение, оказвайки влияние върху живота на нашата планета по различни начини.
Движенията им са много бавни, но в резултат на тях се създават много от уникалните топографски характеристики на Земята като планини, острови, архипелази и други. Изригванията на вулканите и цунамитата също са резултат на постоянните движения в литосферата.
На нашата планета има седем основни големи плочи и още други второ- и третостепенни. Те се движат средно с около 40 мм годишно - приблизително същата скорост, с която растат ноктите. А най-бърза е второстепенната плоча Наска в близост до Южна Америка, която се движи с около 160 мм годишно.
Според ново изследване на учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, гравитационните взаимодействия между Земята, Луната и Слънцето могат да причинят движения на тектонските плочи.
Това е нова теория, защото досега се смяташе, че те се предизвикват от течения в мантията на Земята, при които движението на огромни количества топлинна енергия оказва влияние на плочите.
Но сега изследователите предполагат, че вътре в Земята няма достатъчно енергия, необходима за движението на тектонските плочи. Вместо това небалансираните сили на гравитацията между Земята, Луната и Слънцето заедно управляват циркулацията в мантията.
Смята се, че земните плочи може да се изместват в резултат на силното гравитационно привличане, което Слънцето упражнява върху Луната. Именно то е довело и до удължаване на орбитата на естествения ни спътник около планетата.
С времето позицията на центъра на масата между Земята и Луната се приближава до земната повърхност. Това създава вътрешни напрежения, докато нашата планета не спира да се върти, което също оказва влияние. Дебелите й вътрешни слоеве са по-издръжливи на тях, но по-крехката литосфера е и по-податлива, като ефектът е именно върху тектонските плочи, предава Independent.
Тази теория може да звучи правдоподобно, но за учените е трудно да докажат нейната достоверност. Те предполагат, че по-внимателното изследване на кората на Плутон може да предостави допълнителна информация за това как тектонските плочи реагират на гравитационните сили, защото планетата има гигантска за размерите си луна.
