По няколко пъти в годината чуваме за магнитните бури и ги свързваме най-вече със здравословните неразположения и проблемите с комуникациите, които могат да предизвикат. Но, оказва се, промените в тях са също толкова притеснителни, колкото тези в средните годишни температури например.

Макар невидими и почти безвредни за нас, по-силните геомагнитни вълни, породени от слънчеви бури, са способни да създадат големи поразии - като повреди в електрическата мрежа и радиокомуникациите, затъмнения, сваляне на сателити от орбита и облъчване с високи нива на радиация за екипажите на пътническите самолети. Пилотите са изложени на увеличен риск от развитие на катаракта, а стюардесите - от спонтанни аборти.

Слънчевият цикъл е периодична промяна в неговата активност, която продължава 11 години. Спрямо промените в магнитните сили се образуват изригвания на слънчева плазма с различен интензитет. Това са експлозии от радиация във външния слой на Слънцето, известен като корона, които достигат милиони градуси само за няколко минути.

Количеството енергия, което се отделя при тях, се равнява на милиони ядрени бомби, избухващи едновременно. Изригванията продължават от минути до часове, а учените използват оптична светлина и рентгенови лъчи, за да ги наблюдават.

През 2020 г. Слънцето започна своя нов цикъл, като се очаква да достигне своя пик през 2025 г. Около слънчевия максимум в един ден може да има много слънчеви изригвания, докато по време на слънчевия минимум те са най-често веднъж седмично.

И съществува далеч не просто хипотетична опасност пикът на слънчевата активност да засегне сериозно живота на нашата планета, който все повече е свързан с технологии от различно естество. Защото космическото време далеч не е холивудска измислица.

Само преди дни милиони тонове свръхзагрят газ изхвърчаха от повърхността на Слънцето и се насочиха към земната повърхност. Това изригване може да не бе особено грандиозно в Космоса, но при досега си с магнитното поле на нашата планета предизвика най-силната геомагнитна буря от години. И ни напомни, че Слънцето се е събудило от дълбокия сън.

Този път, за щастие, се разминахме без особени последствия в резултат на изригването. А учените продължават да анализират и да спорят за това какви точно мерки могат да се вземат, за да се предотвратят негативните последствия върху инфраструктурата. И за най-добра защита се смята доброто прогнозиране на този тип космически събития, предава Phys.org.

В Мичиганския университет в момента разработват нова система за тази цел, а през последните 15 години САЩ и Великобритания изградиха няколко космически центъра за прогнозиране на времето, даващи ежедневна информация.

Но ако от тях може да се види самото изригване, то неговата мощ при достигане на магнитното поле на Земята не може да се предвиди - поне до момента, докато магнитните вълни не достигнат на 1.5 млн. км. от нашата планета. Но тогава времето за реакция и задействане на защитни механизми е едва между 60 и 90 минути.  http://dnesplus.bg