Българският хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния, са разработили проект за разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право. В рамките на проекта са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане. Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Ивета Савова от БХК.




- Адвокат Савова, ново международно изследване показва, че много често задържан от българската полиция е бил малтретиран в ареста. Какво означава това?
- Данните от изследването на Българския хелзинкски комитет (БХК), проведено в България през лятото и есента на 2021 г., сочат, че всеки четвърти, наскоро осъден на ефективно лишаване от свобода, е бил жертва на използвана спрямо него сила при задържането. Срещу всеки пет е употребена сила след отвеждането му в полицейското управление. В някои случаи, наистина, употребената сила изглежда оправдана, защото е била в отговор на съпротива срещу задържането.

Много по-често обаче полицейските служители ненужно са използвали физическа сила срещу задържаните, а дори и да е имало нужда да се използва такава сила, тя е била несъразмерна.

Често полицейските служители използват сила и помощни средства с цел наказване на място за деянието, което задържаното лице предполагаемо е извършило, а малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по много дела е постановявал, че всяко използване на физическа сила по отношение на човек, лишен от свобода, което не е строго необходимо в резултат от неговото собствено поведение, нарушава човешкото достойнство и следователно следва да бъде разглеждано като нарушение на правото, гарантирано от член 3 на Европейката конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – забрана на изтезанията. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за нарушение на член 3 от Конвенцията по дела, в които е установявал непропорционална употреба на сила от полицейски служители (ЕСПЧ, Krastanov v. Bulgaria, жалба № 50222/99; EСПЧ, Rashid v. Bulgaria, жалба № 47905/99; ЕСПЧ, Ivan Vasilev v. Bulgaria, жалба № 48130/99).

- Какви са условията в арестите и затворите у нас?
- В редица арести условията на настаняване не покриват минималните стандарти за хуманно третиране. В седем ареста килиите не са оборудвани със санитарни възли (Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград). В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В шест ареста няма места за престой на открито (Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.

Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло, с наличие на дървеници,

без възможност за участие в каквито и да е смислени дейности. Тази нечовешки и унизителни условия водят до психическа и физическа деградация на задържаните лица; те се използват и за натиск върху обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателните производства, по които са задържани. Понякога в арестите се задържат и непълнолетни обвиняеми за дълги периоди от време. Ситуацията изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести или преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти сгради и помещения.

- Медицинското обслужване на какво ниво е…
- Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е в колапс. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматологични услуги, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставяните услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа. Причина за това състояние са дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. В арестите и затворите няма специализирана лекарска помощ, а достъпът до външни специалисти не е добре координиран и се реализира с големи забавяния.
Проблемът с лошите битови условия в следствените арести в България е стар. Той многократно е бил обект на загриженост на местни и международни наблюдатели на правата на човека, а ЕСПЧ е произнесъл голям брой решения, с които е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ поради лошите битови условия в местата за досъдебно задържане. Понастоящем изпълнението на тези решения се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на процедурата за засилено наблюдение на групата дела Кехайов/ Нешков.

- Всеки затвор си е един затворен свят със свои правила, образно казано. Къде в България условията в затвора са най-добри и къде най-лоши…
- По наблюдения на изследователския екип на БХК от 2021 г. в най-тежко материално състояние са затворите в София и Пловдив, а в най-добро – тези в Сливен и Стара Загора. В затвора в София, например, цели затворнически групи, като тези на неосъдените затворници, на новопостъпващите и на конвоираните от други затвори, са поставени в изключително мизерни условия – помещения с мръсни стени и олющена мазилка, с оскъдно обзавеждане, което включва основно ръждясали метални шкафове и други мебели, направени от отпадъчни материали, неремонтирани бани с течове и мухъл по стените. На този фон затворът разполага с ремонтирано и новообзаведено крило, което обаче вече повече от година остава необитаемо.

В някои затвори има режим на водоснабдяването, например в затвора в Бобов дол и общежитието в Кремиковци.

В затвора в Белене питейната вода е с примеси на кал, въпреки че е обявена за годна за пиене. На трети места достъпът до вода се ограничава от самото ръководство на затвора, като например в Плевен, където водата се пуска за два часа в денонощието. В общежитията в Кремиковци и Рамануша (към женския затвор в Сливен) отоплението продължава да е на твърдо гориво – дърва и въглища, с индивидуални печки в килиите, което създава редица неудобства. Проблемът с нашествието на дървеници в цялата система на местата за лишаване от свобода остава нерешен въпреки периодичната дезинфекция, която се провежда. Лишените от свобода, които са принудени да търпят ухапванията от дървеници, описват преживяването като особено мъчителна форма на изтезание.

- Изследването ви за условията в арестите и затворите е проведено в няколко държави, членки на Европейския съюз. Къде е най-тежко положението? - Изследването е направено от пет неправителствени организации в четири държави от Европейския съюз, а именно: България, Румъния, Гърция и Белгия. Като цяло положението е най - тежко в България.

В Гърция има повече затворници, които се оплакват от малтретиране, но гръцките партньори са направили изследването в само един затвор, Коридалос, където има много чужденци, а те се оплакват много повече от малтретиране отколкото гърците. Те имат и по - лош достъп до адвокатска защита. Така че ако се направи представително за всички затвори като при нас, малтретирането при тях ще е по-малко.

- Вашето наблюдение е продължило две години. Какви са структурните проблеми в досъдебното наказателно производство у нас и неговото съответствие с европейското право? - Периодичните наблюдения на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Комитета на ООН против изтезанията и БХК върху достъпа до адвокат по време на полицейското задържане констатират повсеместна практика на отказ от адвокат от задържаните, която често изглежда да е резултат от неправомерен натиск или манипулация от страна на органите по задържане. Друг констатиран проблем е, че в декларацията, която се предоставя на всяко задържано лице, не е вписано, че задържаният има право да запази мълчание, т.е. че не е длъжен да отговаря на въпроси на полицията, нито че има право да се консултира с адвокат, преди да прецени дали да дава обяснения. В този смисъл тази декларация се различава от декларацията, препоръчана от Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Тази директива не е транспонирана от Република България, макар че срокът за транспонирането ѝ е изтекъл на 02.06.2014 г. Правото на задържания да запази мълчание не е регламентирано нито в ЗМВР, нито в Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, въпреки че изрично се съдържа в чл. 3, пар. 1, б. „д“ от Директива 2012/13/ЕС. Обичайно е със задържаните лица да бъдат провеждани разговори, наричани „беседи“. Тези разговори се водят от полицейски служители, които не участват в разследването по делото. Те обикновено са оперативни работници, които нямат задължение да разяснят на задържания правото му да запази мълчание, нито да го предупредят, че думите му могат да бъдат използвани в негова вреда. Тези беседи не представляват разпит по смисъла на НПК, респективно задържаният, участващ в „беседата“, няма качеството на свидетел. Под този претекст не му се разяснява и правото да не говори за обстоятелства, които биха уличили в извършването на престъпление него или негови близки. Поради обстоятелството, че задържаният не е и обвиняем, не му се разяснява, че има право да не дава обяснения. Често наказателните дела съдържат протоколи за разпит на полицейски служители, провели „беседи“ със задържаните лица, които свидетелстват какво задържаните са разказали за престъплението, в извършването на което впоследствие са обвинени. По този начин казаното от задържания, без да е предупреден за последиците от думите му, се документира в делото като извънпроцесуално признание и се ползва от съда в негова вреда при постановяване на присъдата. Дори когато подсъдимият отрича, че е заявил пред полицейския орган определени факти, или твърди, че думите му са изопачени или пък изтръгнати със заплахи или с обещания за освобождаване, съдът често се доверява на показанията на свидетеля полицай. Такива показания на практика са и непроверяеми, защото тези разговори не се документират и от тях не остава следа в делото. ЕСПЧ нееднократно е постановявал, че признанието, направено в полицията от задържано лице, не е доброволно и извънпроцесуално признание. Така по делото Биков срещу Русия (Bykov v. Russia) ЕСПЧ приема, че правото на несамоуличаване или на запазване на мълчание е свързано преди всичко с волята на обвиняемия да запази мълчание и предполага прокуратурата да се стреми да докаже повдигнатото обвинение, без да прибягва до доказателства, получени чрез принуда или натиск въпреки волята на обвиняемия.

- В България данните са събрани на база интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Обобщеният резултат е… - Голяма част от данните, получени в рамките на направеното изследване, разкриват разлики в третирането на наскоро лишените от свобода, които принадлежат към основните етнически групи в България, към чужденците, жените и младите лишени от свобода, в множество аналогични или относимо подобни ситуации. Такъв например е случаят с ромите – жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност. Изследването затвърди редица проблеми в българската система на наказателно правосъдие, които водят до сериозни нарушения на правата на човека – голям брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатска защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.

- Какви права има един задържан? - Задържаният има право: - да знае в извършването на какво престъпление го обвиняват; - да запази мълчание – може да откаже да даде обяснения пред разследващите органи; - има право на адвокатска помощ – ако задържаният не може да си позволи да заплати адвокатско възнаграждение, може да му бъде назначен защитник по реда на Закона за правната помощ; ако задържаният бъде признат за невинен и бъде оправдан, разноските по защитата остават за сметка на държавата; - в случаите, когато участието на защитник не е задължително, задържаният може да се откаже от адвокат – хубаво е обаче преди да вземе решение за отказ от адвокатска защита, задържаният да проведе поне една среща с адвокат и да си изясни възможните последствия; - ако при задържането в полицията лицето се е отказало от адвокат, във всеки следващ етап от производството може да преразгледа решението си и да се свърже с адвокат; - задържаният има право да се срещне с адвоката си и да разговаря с него насаме, без присъствието на полицейски служители – това може да се случи и преди провеждането на разпит в полицията или от други органи; - отношенията между задържания и адвоката са поверителни – те са защитени от адвокатска тайна; - адвокатът може да присъства заедно със задържания по време на разпит в полицията или от други органи, както и при извършването на други действия по разследването; - задържаният има право да обжалва по съдебен ред задържането, ако счита че то е незаконно; - има право поне един негов близък да бъде уведомен за задържането и задържаният лично да разговаря или да се срещне с него; - ако задържаният е гражданин на чужда държава, следва да бъдат уведомени консулските власти на съответната държава; - ако задържаният не говори български език, при разпит има право на устен превод на език, който разбира – той може да поиска основните документи по делото да бъдат преведени на разбираем за него език; - задържаният има право на безплатен медицински преглед при нужда – ако задържаният иска прегледът да бъде извършен от посочен от него лекар, разходите за прегледа са за негова сметка; - има право на свиждане с негови близки, както и да получи от тях колети и храна – това се извършва в присъствието на полицейски служител и под негов контрол; - ако лицето е задържано въз основа на полицейска заповед, то трябва да бъде освободено, когато отпадне основанието за задържане или изтекат 24 часа. Ако лицето е задържано въз основа на прокурорско постановление, задържането не може да продължи повече от 72 часа, без лицето да се яви пред съдия.

Content Original Link:

https://fakti.bg/bulgaria/723242--kakvi-prava-imame-v-aresta-adv-iveta-savova-pred-fakti