На 13 септември в "София Тех Парк" ще се проведе второто издание на научния фестивал "Ало, Космос! Говори България!" Български деца и ученици ще могат да зададат въпроси към учени и астронавти от НАСА. Пред ФАКТИ за събитието вече говори Татяна Иванова. Организатор е Атлантическият клуб у нас с подкрепата на Посолството на САЩ в България, Тех Парк София, ТехноМеджик ленд, БАН, СУ, "Св.Климент Охридски" и още много други образователни и неправителствени организации. По темата пред ФАКТИ говори доц. Милена Георгиева, която е молекулярен биолог и съпредседател на STEAM & Space клъстера към Атлантическия клуб.

- Доц. Георгиева, какво ще е по-различното сега на събитието „Ало, Космос! Говори България“, което Атлантическият клуб готви за втора поредна година? - Нова програма, още по-интересна, с която надграждаме миналогодишния фестивал и се стремим към това да го направим ежегоден. На 13 септември ще осъществим контакт с ветерана астронавт д-р Ана Фишър. Тя е американски учен, химик, медик и астронавт на НАСА, участник в един космически полет. Интересното за нея е, че е първата майка-астронавт в НАСА. Д-р Фишър ще разкаже за живота си в орбита, за реализацията си в професионален план, за предизвикателствата в кариерата на жена и майка в една от най-сложните сфери - астронавтиката. Тя е изключително вдъхновяващ пример, истински модел за подражание. Разговорът с д-р Фишър е кулминацията на събитието, но фестивалът е целодневен и включва богата програма с популярни лекции от водещи специалисти, разнообразни работилници и щандове за деца и младежи, включително и развлекателна вечерна програма. Като вълнуващ завършек на събитието световният рекордьор Николай Калайджиев ще представи демонстрационен полет над небето на София Тех Парк. - Предвижда се и виртуална разходка из ЦЕРН. Какво може да се каже в аванс? - Колеги от ЦЕРН ще ни разходят из лабораториите и ще ни покажат какво се случва и какви експерименти правят. Тази виртуална разходка ще се ръководи от екипа на проф. Леандър Литов и ще продължи около час и половина. Ще видим и какво правят колегите на Антарктида. С екипа на проф. Христо Пимпирев ще се пренесем на Южния полюс. Идеята е децата да се потопят в една нова атмосфера, да видят какви хора се намират на тези интересни места, с какво се занимават и да разберат от извора защо това е важно за човечеството. Нашата цел е децата да осъзнаят, че новините, които гледаме и слушаме по телевизията, се правят именно от такива хора. - И тази година децата, а и не само, ще могат да задават въпроси. Нали така… - Разбира се. Те ще бъдат в директна връзка с Ана Фишър и ЦЕРН. За целта имаме конкурс за въпроси към д-р Фишър и колегите от ЦЕРН за подбор на най-интересните въпроси. Разбира се, всички деца ще получат възможността да участват в събитието, което е напълно безплатно и не е ограничено само за деца. Напротив, всички са добре дошли - деца, родители, студенти, преподаватели и т.н. Говоря за всички, които имат интерес към СТЕМ областите на науката. Разпалваме въображението на всички. - С какъв български принос можем да се похвалим, когато говорим за научните разработки, които се правят или използват на МКС? - Има много български изобретения, които от 40 и повече години се ползват в Космоса. Доайени в тази сфера са колегите от Института за космически изследвания и технологии на БАН. Страната ни продължава да бъде лидер и в производството на храна за астронавтите, които могат да използват над 27 вида наши храни. Създадени са и различни сензори, които са свързани с работата на МКС. Български изобретения, които измерват радиацията и събират данни, също с подготвят за изпращане в Космоса. На МКС тече сериозна научна дейност и това е причината да има различни лаборатории. Като молекулярен биолог на мен са ми много интересни изследванията, които бяха направени в последните експедиции. Става въпрос за събиране на проби за разчитането на микробиома на самите астронавти. На МКС има лаборатория за култивиране на растения. Съобщено беше и за прилагане на техники за разчитане на ДНК от д-р Катлийн Рубинс на МКС през 2016 г. - На МКС се отглеждат марули… - Освен марули, се отглеждат и наблюдават много други растения. Учените следят как микрогравитацията, липсата на слънчева светлина и други фактори влияят върху живите системи. Прави се много интересен биомониторинг на самите астронавти. Събират се техни проби, които се анализират при завръщането им на Земята. Това позволява да се направят много интересни анализи след това, които са насочени към познаването на механизмите, които поддържат хомеостазата в човешкото тяло в екстремни условия. - Колко се забързва стареенето на МКС… - Най-интересният експеримент бе проведен с двама братя близнаци в периода между 2015-2016 г, които са астронавти. Това е първата двойка еднояйчни близнаци на НАСА, върху която беше проведен безпрецедентен експеримент. Говоря за Скот и Марк Кели. Скот прекарва 340 дни в Космоса, а неговият брат близнак остава на Земята. Връщайки се на Земята, се оказва, че Скот вече не прилича толкова много на своя хомозиготен близнак Марк. Разликите са в някои биохимични и молекулни характеристики. В продължение на година учените от НАСА следят за биологични и физиологични изменения в организма на Скот и правят интересни разкрития. Скот е с намалена телесна маса след дългия престой в орбита. Има променен чревен микробиом и променена активност на някои гени, отговорни за справянето на клетките с ДНК увреждания и други видове стрес. Оказа се, че Скот има и по-забавено стареене, теломерите му (крайщата на хромозомите) са леко удължени. Но след връщането му на Земята, тези процеси са се нормализирали. Това са изключително любопитни научни факти. Р езултатите от тези изследвания бяха публикувани в престъжното списание Science през 2019 (https://www.science.org/doi/10.1126/science.aau8650).

- Може ли процентно да се каже с колко се забързва процесът на стареене на МКС? - Няма как да кажем проценти, защото това е свързано с редица фактори. Стареенето е сложен процес при даден човек, защото различните тъкани и органи стареят различно. Tова, което беше демонстрирано при Скот и Марк Кели, беше, че биохимичните и молекулни показатели на Скот, след като той се завръща на Земята след дългия престой в Комоса, се връщат в пъроначалното си състояние. А 7% от гените, в които е наблюдавана промяна в тяхната активност по време на космическия полет, никога не се нормализират. От тези данни не може да се изчислява колко забързан или забавен е процесът на стареене. Може обаче да се правят важни изводи за това кои гени са замесени в поддържането на биологичните системи в условия на стрес. Това фундаментално познание е много важно за всички последващи мисии на НАСА в Космоса, в които се очаква хората да пребиват дълъг период от време там. - Загатва се и за изненада, свързана с експеримент на проф. Лъчезар Георгиев. Става въпрос за телепортация… - Това ще се види на място и наистина е част от ключовите събития по време на фестивала. Няма да се телепортира човек, разбира се. Поне не все още, но това е нещо, което е супер ново. Колегите го наричат експеримент по базисна телепортация, формулирано като квантова комуникация. Какво ще е точно… Елате да видите. Квантовите технологии навлизат много устремно в живота ни. Друг важен акцент в програмата ще бъдат научните работилници, в които колеги от образователните център в клъстера ще представят интерактивни научни програми и занимания. Сред тях са и нашите приятели от „Музейко“, които ще се включат също с интересни програми за децата. Институтът по Молекулярна биология на БАН, в който работя аз, ще направи демонстрационна лаборатория на тема: „ДНК и живот в Космоса“. Ще си задаваме фундаментални въпроси като: Ако има извънземен живот, кои ще са тези биомакромолекули, които ще опосредстват живота в Космоса? Какъв ще бъде съставът на ДНК? Дали молекулата на ДНК в Космоса, ще е като тази на Земята? Целта на фестивала е да разпали въображението на младежите да мислят, мечтаят и планират мащабно, да преследват кариера в STEAM и да намират решения чрез науката.

Content Original Link:

https://fakti.bg/bulgaria/711152-balgari-sa-zameseni-v-kvantova-teleportacia-v-alo-kosmos-govori-balgaria-doc-milena-georgieva-pred-fakti